септември 21, 2017

СЕНКИТЕ

СЕНКИТЕ

Това беше тя- една стара жена, прегърнала с двете си ръце своите колена. Загледана над тях, с поглед неизразяващ чувства, беше застанала в поза на замръзнала статуя. До вчера, непознаваща отчаяние, се беше свила на пашкул в собственото си нещастие, което никой и за нищо не искаше да наруши.
 В тишината на стаята постепенно се настаняваше вечерната тишина със своите нищо не казващи очертания. Сенките от миналото ,приглушени от тропащите капки на току-що ливналият дъжд, избледняваха и се сливаха с настъпващият мрак, а тя ,притихнала между своите колена, не ги забелязваше. Те вече бяха само едни сенки, които в отблясъците на слънчевите лъчи си играеха на криеница, а сега ,като нея, и те бяха утихнали. Уличната врява се беше преляла в отмалялата дрямка на отминалата радост. Всичко беше спряло. Понякога часовникът и се привиждаше, че е спрял в унисон на нейните чувства, но това беше само илюзия. Задрямалата илюзия на старостта.
Разрошената сплъстена коса допълваше тази илюзия на запъхтяната младост...
А сенките продължаваха да се движат със стрелките на часовника и отмерваха тишината в стаята.
Малкото килимче зад бюрото се раздвижи... И това ли е илюзия?... Разкъсаните бродерии, придадоха живот на стари спомени, грабнати от появилият се бриз. Някой имаше в стаята... Но и това не беше в състояние да я откъсне от вцепенението.  Тя беше поела из пътя на своето отминало щастие.
 21.9.2017 г.с



септември 06, 2017

СИНЯ БЕЗБРЕЖНОСТ



СИНЯ БЕЗБРЕЖНОСТ

В дните на надежда
оставаха едни крила
за полет...

Летящи сякаш
в синята безбрежност...

Опънати във святата
набожност, -
за радост, за любов
и малко нежност...

На твоя поглед
святата надежда...
 6.9.2017 г.


август 19, 2017

ТАЙНИТЕ НА ДВОРЦОВИЯ ЖИВОТ


ИЗ ДНЕВНИКА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ-1938-1944г

"ТАЙНИТЕ НА ДВОРЦОВИЯ ЖИВОТ"

СРЕЩА НА 5 МАРТ 1939г

"Да се осмислят външните условия / да се използуват/,невидимият свят работи. По мирен начин трябва да стане всичко. Румъния... да се говори между народа за управление.
Да се изнесат общодостъпни беседи между народа.
Католицизмът се нагажда с /Пачели/.
Трябва да се говори не против църквата, а независимо, а народът да разбере, да разбере общо.
Как ще вярват хората- в кой господ да вярват?
Как ще вярват в едни книжни пари-ако има злато да отговаря, добре, ами ако няма? В един народ трябва да има добри хора,които вярват, за тях невидимият свят кредитира- ТЕ СА ЦЕННОСТИТЕ в дадения народ.
Копират от Германия,Франция,Италия...,но всички тия народи си служат със стари методи и новата култура не може да се строи с тях. В техническо отношение те са напред.Оставили са волската кола и се возят с автомобил, аероплан, имат бързи съобщения, но в духовния...
Във военните има някои, които шиканират. Трябва да се види по околен път."

Любомир Лулчев е офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918г. След това става дъновист и близо едно десетилетие е живата връзка между учителя Петър Дънов и цар Борис трети, като предава съветите на първия и тълкува сънищата на втория. Затова той завинаги ще остане в нашата история като "българският Распутин".



август 16, 2017

ПОТАЙНА ДОБА


ПОТАЙНА ДОБА

Коварни мисли
чувствата разтварят
в горещници,
останали без спомен.
И сладостите
в радости, незвани,
потъват в залезите
вероломно.
Частици нежност,
благост и отлъка,
на мъката
сами си се любуват.
Каква несрета
от човешка лудост,
забравила, че е
най-черна злоба.
А той-Човекът спи
в потайна доба...

22:37 ч. 16.8.2017 г.


юли 28, 2017

ГОСТУВАНЕ


ГОСТУВАНЕ

Заспала нежност
с клоните играе.
Потрепва лист
в съня на малък кос.
Желания, събудени сияят
от бъдния ни ден-
в очакван гост.

Преливат в звуци
златните  камбани,
преливащи
в посърнали лица.
И тази мисъл,-
а дали ще стане
живот желан
на бъдещия век?...

Тревожни мисли
в чувствени желания...
28.7.2017 г.@





юли 15, 2017

ЧУЛ НЕДОЧУЛ


ЧУЛ НЕДОЧУЛ

Гълчавата в единия край на площада не стихваше.
Откакто, баш тартора на селото, каза, че има кон- сен- сус, взеха да се чуват разни възгласи оттук-оттам.
 - Какво,какво? Коне ли ще раздават?!?...
Отсреща се дочу:
- Нещо като сен сей.
А Рада госпожица, като по-учена, добави:
 - Сигурно нещо ще да е от Европа. Щом е от там за добро ще е.
- А-аа... Миналата година само ме накараха с разни книжа да се разхождам до общината и нищо .Некой ме беше преварил. Ама аз знам кой е. Целата рода на кмета се изреди за разни надбавки. Били по списък на крайно нуждаещи. Тези крайни нужди да не са ми пред очите,че ще И покажа съдраните килоти. Вносни били, незнам си какви били, не пускали боя... На мене ли тия? Веднаж я видях, беше се навела,та да И се видят красотите и какво, а?... Целата се беше вапцала. Дали нарочно?!?... Знае ли човек!!!...
И Минка се фръцна многозначително.
Тълпата не се разотиваше. Всеки искаше да научи нещо повече за конете, като какви ще са, порода и от къде. Мълвата се понесе от баир на баир, та чак младите жребчета на горската поляна заподскачаха. Дали не се зарадваха, че ще има по-опитни от тях да мъкнат товара, че на този балкан края не му се виждаше.
Нощта запристъпя и всеки с мислите си и една малка надеждица, че все още има някой да мисли за него. Прозорчетата на къщиците едно по едно се озариха в лунна светлина, като че  се усмихнаха на закъснялите разказвачи.
 @
20:09 ч. 15.7.2017 г.



ОТВОРЕНО ПИСМО - ОТГОВОР

ОТВОРЕНО ПИСМО

В отговор на писмото на Светлин Русев, относно
събарянето на паметника пред НДК- "1300 години България"кратък анализ

Може ли една надежда за възраждане на България и красивото у хората да бъде прекъсната. Силите на злото не могат да надделеят над творческата мисъл за един по-съвършен и хармоничен живот. Някои ще се възпротивят на това. Но както човек не стои на едно място,така и неговата мисъл избира от вселената това, което му е угодно за развитие и усъвършенстване на по-нови и лелеяни мечти. Ще се постарая да споделя това от моя гледна точка, като не претендирам за максимализъм. Ще посоча  птиците на новата ера в изкуството. Да погледнем църквата в Рупите на Ванга. Някои я отричат,  други заклеймяват, а трети я гледат с очите на нова духовност. Така във времето и мястото, на което е построена, може да се каже, че за някои тя е амвон, а за други място за съблазън. Ако погледнем от бъдещето, тя е поставена в точното време, място и изписана по подобаващ начин от Светлин Русев като паметник на културата за даден период. Това случайно ли е.  Не е. Неговата ръка и мисъл са прогледнали в бъдещето,а това се потвърждава и от неговото открито писмо за разрушаване на паметника на Старчев пред НДК- "1300 години България", за който се надявам, че е втората творческа птица. От моя гледна точка, това е новото начало на творческо мислене. През изминалия период на 19-20 в. беше поставено начало за приобщаване на инакомислещите към дадения мироглед на социализма, което впоследствие доведе до належаща промяна.   Но човек е индивидуална личност, със своите способности и не може да се уеднаквява по какъвто и да е начин. В Рупите Русев е изографисал личности от съществуващата действителност подобни на светии. С това се е постарал да разберем, че през социалистическо време хората са приемали себеподобни изявени личности, едва ли не, за водачи.Човек е имал нужда от пример за подражание, който сам си е намирал, следствие на липсата на вяра. Ванга по същия начин е боравела и корегирала съществуващата духовност с предоставените й сензорни възприятия. Може и в други страни да е имало подобни "духовни работници", които ни доведоха до това нереагиращо на изменения общество.Периодът на замразяване на духовното развитие препречва пътя за нормален живот, а църквата върви по течението наравно с миряните.
Надявам се,че в бъдеще ще има повече вселенски творци, за да отварят с творчеството си очите на заслепените и невиждащи. С това пожелавам  успех и на всички, наричащи себе си творци.

10:12 ч. 15.7.2017 г..


юли 09, 2017

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН


ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН гл.17

17:3 И тъй, той ме заведе духом в ЕДНА ПУСТИНЯ, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.
17:4 Жената бе облечена в багреница и червено и УКРАСЕНА СЪС ЗЛАТО, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
17:5 И на челото й имаше написано това име: ТАЙНА; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
17:6 И видях, че ЖЕНАТА СЕ БЕШЕ ОПИЛА ОТ КРЪВТА НА СВЕТИИТЕ и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.
17:7 Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на ЗВЯРА,КОЙТО Я НОСИ, който има седемте глави и десетте рога.
17:8 ЗВЯРЪТ, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.
17:9 Ето разумното значение на това: Седемте глави са СЕДЕМ ХЪЛМА, на които седи жената;
17:10 те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;
17:11 и ЗВЯРЪТ, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел;
17:12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;
17:13 те са ЕДИНОМИСЛЕНИ и предават на звяра своята сила и власт;
17:14 ТЕ ЩЕ ВОЮВАТ против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.
17:15 Каза ми още: ВОДИТЕ, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.
17:16 И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ЩЕ ИЗГОРЯТ В ОГЪН.
17:17 Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като ДЕЙСТВУВАТ ЕДИНОМИСЛЕНО и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.
17:18 И ЖЕНАТА, която си видял, е ГОЛЕМИЯТ ГРАД, който царува над земните царе.

* С големите букви са подчертани текстовете -ключове за откриване на тайните.

Това е за размисъл, след което следват действия. Необходимо е покаяние.


СЕНКИТЕ

СЕНКИТЕ Това беше тя- една стара жена, прегърнала с двете си ръце своите колена. Загледана над тях, с поглед неизразяващ чувства, беше за...