октомври 23, 2017

СОЛОМОН И НЕГОВОТО ЦАРСТВО










СОЛОМОН И НЕГОВОТО ЦАРСТВО

Речник на Светото писание
 отпечатан в Цариград
книговезницата на А.Х.Бояджиян
Американ-Хан 1884 г.

Поради голямата заинтересованост от читателите за личността на цар Соломон от Светото писание, съм се постарала да отразя на съвременен Български език, със съвременни букви от азбуката, даденият текст от речника.

СОЛОМОН, мирен, син и приемник Давидов, роден от Витсавее,преди Р.Хр.1033 г. Пророк Натан го нарича Иедидия, което ще се рече "любезен Господу", /2 царе 12:25/, Той бе син на обещание,/1 летописи 22:9,10/. На 18 годишна възраст Соломон седна на бащиния си престол, който брат му Адония беше посегнал да го обсеби. В Светото писание ние срещаме усърдната му и набожна молба към Всевишния за премъдрост, която да го удостои да управлява честито великия Израилски народ; и даруването му с тази премъдрост и много други благости, /Мат.6,33/. Несравнимото му знание и остроумие го направиха прочут из цял исток; и днес още се слави за тези свои качества. Той беше облагодателстван с всяко временно щастие. Неоспоримото му владичество се простираше от р.Ефрат до Египетската река; Палмира в пустинята и Есион-гавер при Червено море бяха негови. С играждане на храма на Иеова, той изпълни Давидовото намерение.Много други обществени и частни работи бяха извършени през славното му царуване.Той разви една ползотворна търговия с Тир, Египет, Арабия, Индия и Вавилон ,от плодовете на които той и цялата страна забогатя. Соломон беше премъдрият, най-богатият и най-щастливият човек. Но от изкушенията, които вървят заедно с това щастие, той се отпусна, възгорде се и забрави Бога; предаде се на всяко сладострастие; остави жените си, а след това и той ги придружи в мерзостното идолопоклонство; той изгуби благоволението Божие.Пак Божествената милост не го остави; той отново тръгна в правия път и ни остави доказателства за покаянието си и плодовете от опитността си с боговдъхновените си писания. Царуването му продължи 40 години,1015- 975г преди Р.Хр. и като изключим злините от един лош пример и извънмерните данъци, то бе мирно и благоприятно за народа. Историята му е по-кратко написана от Давидовата,/3 царе 1;11. Второ летописи гл.4-9./,но много
може да научим за него от писанията му, особено от книгата Еклисиаст.Нищо не ни показва така силно слабостта на човешкото естество, даже когато е придружено и с дълбоки познания и остроумие, опасностите на щастието, или недостатъчността на всяко земно благо,което да удовлетвори човешките нужди.
Соломоновите писания са били от естествено,
философско и нраствено съдържание.Той изрече 3 хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет; и говори за дървета, за животни и птици, за животинки, и риби/3 царе 4;32,33/...

Посочените страници от Библията може да прочетете на:
http://www.biblia.w-bg.net/sitemap.html  

октомври 07, 2017

ТЪЖНА ВЕЧНОСТ

ТЪЖНА ВЕЧНОСТ

Тревогата е в мен и аз съм в нея,
разлиства листи- стонове вековни.
И чувствата, събудени от нея,
очакват да запалят нови вопли.

Вековна участ на земя предвечна,
забравила чадата си родилни -
захвърлени, оставени да тлеят
на дни прокобни... по желания свидни.

Каква надежда за копнеж и вяра,
разтворила обятията свежи... -
Но в същност злостна надпревара
и злобна участ за страдания вечни.

Една надежда, скрита в тъжна вечност...

17:44 ч. 6.10.2017 г.



септември 21, 2017

СЕНКИТЕ

СЕНКИТЕ

Това беше тя- една стара жена, прегърнала с двете си ръце своите колена. Загледана над тях, с поглед неизразяващ чувства, беше застанала в поза на замръзнала статуя. До вчера, непознаваща отчаяние, се беше свила на пашкул в собственото си нещастие, което никой и за нищо не искаше да наруши.
 В тишината на стаята постепенно се настаняваше вечерната тишина със своите нищо не казващи очертания. Сенките от миналото ,приглушени от тропащите капки на току-що ливналият дъжд, избледняваха и се сливаха с настъпващият мрак, а тя ,притихнала между своите колена, не ги забелязваше. Те вече бяха само едни сенки, които в отблясъците на слънчевите лъчи си играеха на криеница, а сега ,като нея, и те бяха утихнали. Уличната врява се беше преляла в отмалялата дрямка на отминалата радост. Всичко беше спряло. Понякога часовникът и се привиждаше, че е спрял в унисон на нейните чувства, но това беше само илюзия. Задрямалата илюзия на старостта.
Разрошената сплъстена коса допълваше тази илюзия на запъхтяната младост...
А сенките продължаваха да се движат със стрелките на часовника и отмерваха тишината в стаята.
Малкото килимче зад бюрото се раздвижи... И това ли е илюзия?... Разкъсаните бродерии, придадоха живот на стари спомени, грабнати от появилият се бриз. Някой имаше в стаята... Но и това не беше в състояние да я откъсне от вцепенението.  Тя беше поела из пътя на своето отминало щастие.
 21.9.2017 г.с



септември 06, 2017

СИНЯ БЕЗБРЕЖНОСТ



СИНЯ БЕЗБРЕЖНОСТ

В дните на надежда
оставаха едни крила
за полет...

Летящи сякаш
в синята безбрежност...

Опънати във святата
набожност, -
за радост, за любов
и малко нежност...

На твоя поглед
святата надежда...
 6.9.2017 г.


август 19, 2017

ТАЙНИТЕ НА ДВОРЦОВИЯ ЖИВОТ


ИЗ ДНЕВНИКА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ-1938-1944г

"ТАЙНИТЕ НА ДВОРЦОВИЯ ЖИВОТ"

СРЕЩА НА 5 МАРТ 1939г

"Да се осмислят външните условия / да се използуват/,невидимият свят работи. По мирен начин трябва да стане всичко. Румъния... да се говори между народа за управление.
Да се изнесат общодостъпни беседи между народа.
Католицизмът се нагажда с /Пачели/.
Трябва да се говори не против църквата, а независимо, а народът да разбере, да разбере общо.
Как ще вярват хората- в кой господ да вярват?
Как ще вярват в едни книжни пари-ако има злато да отговаря, добре, ами ако няма? В един народ трябва да има добри хора,които вярват, за тях невидимият свят кредитира- ТЕ СА ЦЕННОСТИТЕ в дадения народ.
Копират от Германия,Франция,Италия...,но всички тия народи си служат със стари методи и новата култура не може да се строи с тях. В техническо отношение те са напред.Оставили са волската кола и се возят с автомобил, аероплан, имат бързи съобщения, но в духовния...
Във военните има някои, които шиканират. Трябва да се види по околен път."

Любомир Лулчев е офицер от българската армия и герой от войните 1912-1918г. След това става дъновист и близо едно десетилетие е живата връзка между учителя Петър Дънов и цар Борис трети, като предава съветите на първия и тълкува сънищата на втория. Затова той завинаги ще остане в нашата история като "българският Распутин".



август 16, 2017

ПОТАЙНА ДОБА


ПОТАЙНА ДОБА

Коварни мисли
чувствата разтварят
в горещници,
останали без спомен.
И сладостите
в радости, незвани,
потъват в залезите
вероломно.
Частици нежност,
благост и отлъка,
на мъката
сами си се любуват.
Каква несрета
от човешка лудост,
забравила, че е
най-черна злоба.
А той-Човекът спи
в потайна доба...

22:37 ч. 16.8.2017 г.


юли 28, 2017

ГОСТУВАНЕ


ГОСТУВАНЕ

Заспала нежност
с клоните играе.
Потрепва лист
в съня на малък кос.
Желания, събудени сияят
от бъдния ни ден-
в очакван гост.

Преливат в звуци
златните  камбани,
преливащи
в посърнали лица.
И тази мисъл,-
а дали ще стане
живот желан
на бъдещия век?...

Тревожни мисли
в чувствени желания...
28.7.2017 г.@





СОЛОМОН И НЕГОВОТО ЦАРСТВО

СОЛОМОН И НЕГОВОТО ЦАРСТВО Речник на Светото писание  отпечатан в Цариград книговезницата на А.Х.Бояджиян Американ-Хан 18...